Неизбежност...
Тръгвам си. По калдъръменият път.
Събрали са се хора. Плачат.
В чемширите до гоба - гарги. Грачат.
Какво ли чака ме Отвъд?
Дали, ще ме посрещне баба там?
А дядо, тати? Пак ли ще съм сам?
От шепи, пръст над мен се рони.
Гробарите лопатите въртят.
Опрели в камък те дрънчат. Влага.
Тишина. От свещи пламък.
Забравата поляга...
Чемширите мълчат.
© Хари Спасов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
