Неизплакана от снощи
Причинявам се с твоята болка,
значима в беззвездната вечер,
ще те чакам - не знам още колко,
ще съм тук, но и някак далече.
Прохождам с изболяни разстояния,
между себе си и твоята душа,
с приглушени от любов ридания
и с вечно неизсъхваща сълза.
Сбъдвам се, в очите ти заспивам,
влажна, неизплакана от снощи,
на топло - с мигли се завивам,
ще ме сънуваш още много нощи.
Преди да зазори, ще те събудя
с надежда по настъпващия ден,
тъгата ти от вчера ще прокудя,
ще я отнема, нека да е в мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
