21.11.2007 г., 19:02 ч.

Неизплакана от снощи 

  Поезия » Друга
1137 0 24

Причинявам се с твоята болка,
значима в беззвездната вечер,
ще те чакам - не знам още колко,
ще съм тук, но и някак далече.

 


 

 

Прохождам с изболяни разстояния,
между себе си и твоята душа,
с приглушени от любов ридания
и с вечно неизсъхваща сълза.

 


 

 

Сбъдвам се, в очите ти заспивам,
влажна, неизплакана от снощи,
на топло - с мигли се завивам,
ще ме сънуваш още много нощи.

 


 

 

Преди да зазори, ще те събудя
с надежда по настъпващия ден,
тъгата ти от вчера ще прокудя,
ще я отнема, нека да е в мен.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??