Неизпятата изсвирена песен...

tsveti4ka (Цвет)
198 271

8.01.2010 г., 0:56 ч.

Поезия » Любовна

532 0 4

Гледам Луната и тихо въздишам -

изпращам ти скръбна въздишка.

В посърналост, мрачност на тебе се вричам,

сетне политам навред в небесата.

Тук срещам сънуван прозорец небесен.

И тихичко, мълком през него аз гледам.

В неизпятата песен, небрежно захласната.

Знам, аз и тук ще жадувам, но няма да вземам.

Гледам Луната, а тя ми намига -

по нея ти пращам въздушна целувка.

С надежда и плахост ще чакам поличба,

още ден ще посвиря на черна цигулка.

Нея ще нося със себе си - тъжна, одрана.

И макар да не иска да свири, ще бъде и арфа!

Ще изсвири тя туй, що не ще аз изпея,

във тази мелодия ще бъде и бета, и алфа!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.