7.07.2017 г., 17:30 ч.

Неизречено 

  Поезия
607 3 8

Скрити в мрака, сълзите ти не чувам,
между ни избухват пространства тишина,
сърцето ми кърви и в празнота тъгува,
струни стържат фалш и самота.

Поглеждаш ме и нежно слънцето изгрява,
душата ми се рее, обляна в светлина,
нашепваш ми любов, луната засиява,
пулса ускорява, усмихва мисълта.

© Алекс Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??