Скрити в мрака, сълзите ти не чувам,
между ни избухват пространства тишина,
сърцето ми кърви и в празнота тъгува,
струни стържат фалш и самота.
Поглеждаш ме и нежно слънцето изгрява,
душата ми се рее, обляна в светлина,
нашепваш ми любов, луната засиява,
пулса ускорява, усмихва мисълта.
© Алекс All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
