icohim (Христо Стоянов)
180 985
12.02.2011 г., 13:49 ч.

Нежносиня умора 

  Поезия » Любовна
763 0 4

Във яркосиньо е пак обагрена

и свети призрачно нощната луна.

И чудя се дали сега неканена

ще дойдеш до мене ти сама?

 

Да приседнеш кротко, тук, невинно

на пейката  с олющена боя,

отразила светлината светлосиня,

тъмнината гонейки в нощта.

 

И ще споделиш навярно и за кратко

за поредната ти болка и тъга...

И ще слушам тихичко и сладко,

вперил поглед в синята луна.

 

Ала ти отново няма да усетиш,

залисана във своя монолог,

как душата ми е посиняла в клещи

и с табелка „тъмно като в рог”...

 

А ще продължиш да лееш кротко

фалшивите сълзи на своя син живот.

И слушателя си да оплиташ ловко

в скрижалите на мраморен кивот.

 

И след тихо „Лека нощ!” ще ме оставиш

отново сам под синята луна,

за срещата ни даже ще забравиш...

... до следващата утре вечерта!

 

А аз ще си говоря тихо с мойта мъка

и със никой за това не ще да споделим...

И ще продължа, стоейки тука,

душата си да давя в абсент син...!

© Христо Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Определено нещо повече от поезия - магия
  • Синьо, синьо...
  • Благодаря на коментиралите и харесалите!
    Blenika можем да поспорим за цвета на абсента
    http://www.absinth.bz/articles/absinth-drinkers.html
    Това за информация и една извадка от статията:
    However, not all absinth is this vibrant shade of green. Some distilleries produce a bright blue absinth or a crystal clear version.
  • Това явно е вдъхновено от Абсент партито в Бакарди вчера :D Добре се е получило от втория куплет нататък. Харесва ми.
Предложения
: ??:??