Не се побоявам
от метежите на времето,
от кладите на чувствата,
от превземането
на крепостните стени...
Не ме плашат
отсечените куполи
на въздушните кули,
нито падането на Троя...
Опазих нежността си кръгла
и сега свещенодействам -
полагам глава на гърдите ти
и мислено ти признавам:
"На тебе се уповах... "
Бъди ми религия...
© Миглена Цветкова Всички права запазени
Засега я търсим поединично...
Харесва ми.Хубаво поетично послание!