4.03.2018 г., 9:34

Нежност

511 1 1

Не се побоявам

от метежите на времето, 
от кладите на чувствата, 
от превземането 
на крепостните стени... 
Не ме плашат 
отсечените куполи
на въздушните кули,
нито падането на Троя... 
Опазих нежността си кръгла
и сега свещенодействам - 
полагам глава на гърдите ти 
и мислено ти признавам:
"На тебе се уповах... "
Бъди ми религия...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Когато Любовта обедини всички религии ще се докоснем до безкрая на нежността.
    Засега я търсим поединично...
    Харесва ми.Хубаво поетично послание!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...