4.03.2018 г., 9:34 ч.

Нежност 

  Поезия » Свободен стих
274 1 1

Не се побоявам

от метежите на времето, 
от кладите на чувствата, 
от превземането 
на крепостните стени... 
Не ме плашат 
отсечените куполи
на въздушните кули,
нито падането на Троя... 
Опазих нежността си кръгла
и сега свещенодействам - 
полагам глава на гърдите ти 
и мислено ти признавам:
"На тебе се уповах... "
Бъди ми религия...

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Когато Любовта обедини всички религии ще се докоснем до безкрая на нежността.
    Засега я търсим поединично...
    Харесва ми.Хубаво поетично послание!
Предложения
: ??:??