5.03.2006 г., 12:42

Нежност

907 0 6
Аз искам да сетя нежността...
Стопли премръзналата ми душа.
Не ме измъчвай с маските различни,
не ме погубвай с думи безразлични.
Омагьосай ме със ласки нежни,
заключи ме в прегръдки безметежни.
С поглед поведи ме към безсмъртието-към страстта,
към любовта...
Нека огнена пътека към Рая ръцете начертаят,
устните със греха да играят...
Нека оставим нежността да победи-
душите ни да покори,
любовта да сътвори!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Усмивка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много откровено и оптимистично е написано. С надежда и нежност. Браво!
  • Благодаря много на всички
  • Не мога да опиша с думи колко много ми хареса! Нищо не ме е докосвало толкова много напоследък! Толкова добре си пресъздала кълбото от чувства и желания! Възхищавам ти се искрено! 6+ Продължавай да ни радваш с хубавите си неща!
  • еми Гери.....
    ако любовта не сътвори...
    ти ще го направи6 :D
    аиде са пак едн а6-ца от мен :D
  • Браво, Усмивке много силно и хубаво стихотворение - 6 от мен

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...