Mar 5, 2006, 12:42 PM

Нежност

  Poetry
912 0 6
Аз искам да сетя нежността...
Стопли премръзналата ми душа.
Не ме измъчвай с маските различни,
не ме погубвай с думи безразлични.
Омагьосай ме със ласки нежни,
заключи ме в прегръдки безметежни.
С поглед поведи ме към безсмъртието-към страстта,
към любовта...
Нека огнена пътека към Рая ръцете начертаят,
устните със греха да играят...
Нека оставим нежността да победи-
душите ни да покори,
любовта да сътвори!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много откровено и оптимистично е написано. С надежда и нежност. Браво!
  • Благодаря много на всички
  • Не мога да опиша с думи колко много ми хареса! Нищо не ме е докосвало толкова много напоследък! Толкова добре си пресъздала кълбото от чувства и желания! Възхищавам ти се искрено! 6+ Продължавай да ни радваш с хубавите си неща!
  • еми Гери.....
    ако любовта не сътвори...
    ти ще го направи6 :D
    аиде са пак едн а6-ца от мен :D
  • Браво, Усмивке много силно и хубаво стихотворение - 6 от мен

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....