Нека бъда твоята зима
Надеждата в пролетните пъпки,
неразпукнати очаквания есенни,
а лятото със своите си постъпки –
екзалтира настроения смесени.
Пролетта била със сънливо лице,
лятната свобода да не ти я взимам,
ще дочака пожълтялото ми сърце
да бъде твоята кристална зима.
И птиците с последната си песен
пеят за старостта и на тази година,
щом няма да съм в жълтата ти есен –
нека бъда твоята побеляла зима.
Есента може нарочно да се бави,
но зимата винаги е била неизбежна –
листопадът не трябва да забрави,
че най-отгоре е покривката снежна.
Надежда винаги трябва да има!...
ето защо – нека бъдем нечия зима!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никица Христов Всички права запазени
