Неканената гостенка
Тя неотклонен страж е на душите наши.
И като сянка вечно ни следи.
Със мрачния си облик все ни плаши.
С присъствието си наблизо ни гнети.
За вярващия е представяне пред Бога.
За атеиста-мрак и сън дълбок.
За праведните-път към райските чертози.
За грешните-възмездие и съд жесток.
В прегръдка топла тя едни приема.
А други сграбчва в ледени обятия.
За някого е като майка и любима,
но други я посрещат със проклятие.
При някой идва със усмивка мила.
За други е озъбена и страшна.
Едни погалва нежно и грижливо.
А други с костеливи пръсти хваща.
Така едни със страх, а други със надежда
посрещали са простия завършек
на земните си грижи и премеждия,
когато жизнения полет е прекършен.
Ала откакто свят светува не един светец,
постигнал висша мъдрост и прозрение,
ни е оставил своя свят завет:
че за душата няма смърт и няма тление.
Тя съществува вечно и не подлежи
на разрушение или пък на промяна.
И няма земна сила, дето да й навреди
с оръжие, вода, студ или пламък.
Неканената гостенка безстрашно приемете.
Тя идва със заръка да ви отведе
в прекрасния Ефирен свят, където
духът без болести и немощ ще расте.
И като дойде времето отново на земята
ти в друго, ново тяло да се въплътиш,
то с устрема предишен на душата
във новото си битие ще се внедриш.
А ако някога си имал на света любими
или пък близки на духа ти същества,
то знай, че те отново ще са тук със тебе,
насочвани от кармата през вечността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Берчев Всички права запазени
Жалко само, че не помним предишното пътуване, а трябва да се учим отначало. 