Некростихче за чакащи
Некростихче за чакащи
Издебва те, докато чакаш
железен кораб-рейс
да те откара на Харонски бряг,
вледен до тракане - четеш...
Там разни снимки на лица
паспортно и замислено те гледат,
не са ли знаели, че там
на вятъра хартиен лик ще скъсат?
Обичам ви със цялата си некрообич!
Обичам карамфилите да ям!
Обичам и стискам ръце - костеливите!
Обичам да кърша по мрамора сам!
Внимавай, веселяко, как се снимаш!
Поглеждай и намигай с малко пръст
за всеки случай, 'щото тя не пита,
за всеки случай, с житце под езика...
О, сладка, ксерокопирна моя, ти!...
Нарязваш ме с досадните си рими,
добрите хора нивга не достигат,
ни светъл път, по който да болим!
Гробарите си псуват под мустак,
завиват ни в легло с лопати,
поръсват свято с пепелен табак,
шофьорчето потраква и се клати...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Морис Лав Всички права запазени
