НеЛЮБВНА ПЕСЕН
Росица Чакърова
Ех, сладка мъко... Крива, дива драко,
издънко шумна, плевеле досаден...
Зелен си... И да вържеш век те чакам,
а колко гладен си и колко много жаден!...
И колко мило дращиш и закачаш,
как пускаш кръв и късаш светове,
как никога не идваш и не значиш,
как яздиш полудели ветрове.
Защо ли аз съм глупавата свише,
която трудността ти да сънува? ...