Нелюбовно - на раздяла
Знаеш ли какво е болка?
Плътна, пронизваща, кара те да страдаш.
Разкъсва плътта ти на късове живи,
място не можеш да намериш.
Знаеш ли какво е болест?
Зла и коварна,
яде те отвътре
и кара те да гледаш зората
с очите на обречен.
Знаеш ли какво е да вярваш
по детски наивно,
че винаги ще има утре...
Че утре ще бъде по-красиво от днес?
Знаеш ли?
Как страдам, горя и изгарям,
защото тебе не мога да имам...
Как да повярвам отново, че жива любов съществува?
Как да видя в тебе наново
силния, властния, нескланящ глава пред съдбата.
Как?
Не мога да заспивам спокойно
като зная, че при нея си лягаш.
Като виждам как търсиш и прегръщаш я,
вместо мене, в леглото.
Как тихо ù шепнеш любовните думи,
които са само за мене.
Умирам, чуваш ли?
Обичам, вярваш ли?
Знам, че богиня сияйна съм в твоите мисли.
Изкусителка страстна...
А всъщност робиня съм жалка, в окови.
Подвластна на твоята похот...
Кукла съм мъртва в душата си,
тяло красиво в ръцете ти.
Студена съм,
стъклена нощем,
щом няма те близо до мене.
Мой бог си, стопли ми душата!
Вдъхни ми живота, завися от тебе!
Не ме гледай с очите на алчен търговец,
боли ме!
Не ме показвай тъй гордо
пред онези, които от тебе зависят,
боли ме!
За тебе съм стоката,
малко по-скъпа играчка.
Захвърляш ме яростно,
щом цветовете дотегнат...
Боли ме!
Мислех, че съм много корава,
щом любови и раздели с презрение съм надживяла,
боли ме!
Дори когато за тебе си мисля...
Сънят ми жесток е,
постоянно те виждам.
Умирам в ръцете ти,
щастлива от болка.
Умирам, когато горещ от мене си тръгваш.
Отиваш при другата...
и дума не казваш.
Защото си сигурен,
аз съм по-силната.
Вярваш, че куклата само със стъклени сълзи може да плаче,
които с тежка, раздразнена стъпка да смажеш...
Тя е твоето цвете,
знам го, любими.
И нея ще браниш с тяло и духом,
докато сте живи.
Жалка съм, знам, да се надявам на много.
Играчка в живота ти,
но със сърце, разбито на късове...
обичам те... много!
Плътна, пронизваща, кара те да страдаш.
Разкъсва плътта ти на късове живи,
място не можеш да намериш.
Знаеш ли какво е болест?
Зла и коварна,
яде те отвътре
и кара те да гледаш зората
с очите на обречен.
Знаеш ли какво е да вярваш
по детски наивно,
че винаги ще има утре...
Че утре ще бъде по-красиво от днес?
Знаеш ли?
Как страдам, горя и изгарям,
защото тебе не мога да имам...
Как да повярвам отново, че жива любов съществува?
Как да видя в тебе наново
силния, властния, нескланящ глава пред съдбата.
Как?
Не мога да заспивам спокойно
като зная, че при нея си лягаш.
Като виждам как търсиш и прегръщаш я,
вместо мене, в леглото.
Как тихо ù шепнеш любовните думи,
които са само за мене.
Умирам, чуваш ли?
Обичам, вярваш ли?
Знам, че богиня сияйна съм в твоите мисли.
Изкусителка страстна...
А всъщност робиня съм жалка, в окови.
Подвластна на твоята похот...
Кукла съм мъртва в душата си,
тяло красиво в ръцете ти.
Студена съм,
стъклена нощем,
щом няма те близо до мене.
Мой бог си, стопли ми душата!
Вдъхни ми живота, завися от тебе!
Не ме гледай с очите на алчен търговец,
боли ме!
Не ме показвай тъй гордо
пред онези, които от тебе зависят,
боли ме!
За тебе съм стоката,
малко по-скъпа играчка.
Захвърляш ме яростно,
щом цветовете дотегнат...
Боли ме!
Мислех, че съм много корава,
щом любови и раздели с презрение съм надживяла,
боли ме!
Дори когато за тебе си мисля...
Сънят ми жесток е,
постоянно те виждам.
Умирам в ръцете ти,
щастлива от болка.
Умирам, когато горещ от мене си тръгваш.
Отиваш при другата...
и дума не казваш.
Защото си сигурен,
аз съм по-силната.
Вярваш, че куклата само със стъклени сълзи може да плаче,
които с тежка, раздразнена стъпка да смажеш...
Тя е твоето цвете,
знам го, любими.
И нея ще браниш с тяло и духом,
докато сте живи.
Жалка съм, знам, да се надявам на много.
Играчка в живота ти,
но със сърце, разбито на късове...
обичам те... много!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Мандраджиева Всички права запазени
