Знаеш ли какво е болка?
Плътна, пронизваща, кара те да страдаш.
Разкъсва плътта ти на късове живи,
място не можеш да намериш.
Знаеш ли какво е болест?
Зла и коварна,
яде те отвътре
и кара те да гледаш зората
с очите на обречен.
Знаеш ли какво е да вярваш
по детски наивно,
че винаги ще има утре...
Че утре ще бъде по-красиво от днес?
Знаеш ли?
Как страдам, горя и изгарям,
защото тебе не мога да имам...
Как да повярвам отново, че жива любов съществува?
Как да видя в тебе наново
силния, властния, нескланящ глава пред съдбата.
Как?
Не мога да заспивам спокойно
като зная, че при нея си лягаш.
Като виждам как търсиш и прегръщаш я,
вместо мене, в леглото.
Как тихо ù шепнеш любовните думи,
които са само за мене.
Умирам, чуваш ли?
Обичам, вярваш ли?
Знам, че богиня сияйна съм в твоите мисли.
Изкусителка страстна...
А всъщност робиня съм жалка, в окови.
Подвластна на твоята похот...
Кукла съм мъртва в душата си,
тяло красиво в ръцете ти.
Студена съм,
стъклена нощем,
щом няма те близо до мене.
Мой бог си, стопли ми душата!
Вдъхни ми живота, завися от тебе!
Не ме гледай с очите на алчен търговец,
боли ме!
Не ме показвай тъй гордо
пред онези, които от тебе зависят,
боли ме!
За тебе съм стоката,
малко по-скъпа играчка.
Захвърляш ме яростно,
щом цветовете дотегнат...
Боли ме!
Мислех, че съм много корава,
щом любови и раздели с презрение съм надживяла,
боли ме!
Дори когато за тебе си мисля...
Сънят ми жесток е,
постоянно те виждам.
Умирам в ръцете ти,
щастлива от болка.
Умирам, когато горещ от мене си тръгваш.
Отиваш при другата...
и дума не казваш.
Защото си сигурен,
аз съм по-силната.
Вярваш, че куклата само със стъклени сълзи може да плаче,
които с тежка, раздразнена стъпка да смажеш...
Тя е твоето цвете,
знам го, любими.
И нея ще браниш с тяло и духом,
докато сте живи.
Жалка съм, знам, да се надявам на много.
Играчка в живота ти,
но със сърце, разбито на късове...
обичам те... много!