Ненадейно...
... дъждът си нахлупи най-синята шапка
натири два облака в нечии длани
после избърса последната капка
и тръгна към теб да забрави...
... в жълто лъчите надлъгваха залеза
с влюбени птици закърпиха здрача
в клони небето се сгуши с очакване
себе си в теб да прекрача...
и недоволен денят запокити съня ми
вдън тилилейски постели
някъде утро навървя следите ни
в пясъка тихо поспрели...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
