Aug 22, 2014, 11:06 PM

Ненадейно...

  Poetry
673 0 6

 

... дъждът си нахлупи най-синята шапка
натири два облака в нечии длани
после избърса последната капка

и тръгна към теб да забрави...

... в жълто лъчите надлъгваха залеза
с влюбени птици закърпиха здрача
в клони небето се сгуши с очакване
себе си в теб да прекрача...

и недоволен денят запокити съня ми
вдън тилилейски постели
някъде утро навървя следите ни
в  пясъка тихо поспрели...


 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...