Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
22.06.2017 г., 10:55 ч.

Ненагледно море 

  Поезия
1497 9 18


Ненагледно море – огледална проекция с миди
на небето, което отдавна не слиза при хората.
А така ми се иска въздушни човеци да видя!
Непонятно защо все се къса животът от корен.

 

Като бели добри хвърчила се издигат високо
най-любимите мои. И викам след тях, неповярвала,
че е време да станат дъга, тишина и посока,
а пък аз да съм даже за тяхната смърт благодарна.

 

Затова се привързах болезнено страстно и диво
към морето, защото при рибите също е тайнствено.
Щом се гмурна, в кръвта ми небесната кръв се прелива
и политам през сини прозорци в блажена безкрайност.

 

По нататък е мрак. Много рано е още да видя
колко синьо е всъщност небето преди огледалото.
Най-добрата вълна ме изхвърля на черга от миди
и усещам, че дишам с хриле. А не ме е боляло!

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??