Jun 22, 2017, 10:55 AM

Ненагледно море

  Poetry
1.8K 9 18


Ненагледно море – огледална проекция с миди
на небето, което отдавна не слиза при хората.
А така ми се иска въздушни човеци да видя!
Непонятно защо все се къса животът от корен.

 

Като бели добри хвърчила се издигат високо
най-любимите мои. И викам след тях, неповярвала,
че е време да станат дъга, тишина и посока,
а пък аз да съм даже за тяхната смърт благодарна.

 

Затова се привързах болезнено страстно и диво
към морето, защото при рибите също е тайнствено.
Щом се гмурна, в кръвта ми небесната кръв се прелива
и политам през сини прозорци в блажена безкрайност.

 

По нататък е мрак. Много рано е още да видя
колко синьо е всъщност небето преди огледалото.
Най-добрата вълна ме изхвърля на черга от миди
и усещам, че дишам с хриле. А не ме е боляло!

 

Цвета Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвета Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...