24.09.2008 г., 0:16 ч.

Ненапразно си поетеса 

  Поезия » Любовна
5.0 / 12
882 0 13
Снощи сънувах твоите стихове.
Дъждът забиваше пирони по покрива.
Колко е влажно и колко е тихо.
Мишките, даже, сдружиха се с котката.
Улицата е до дупки изтрита.
Два чифта крака тъпчат безкрая.
Никой не казва. Не ща и да питам
къде ще стареем накрая.
Снощи сънувах стихове даже...
Обич и Щастие, кажи ми, къде са?!
Аз ще мълча - ти ще ми кажеш
ненапразно си поетеса!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Предложения
  • Тази щедрост не ми я хвалете дето сутрин раздава блага – от трохи на среднощни банкети и очаква покл...
  • Сърцето ми е с форма на юмрук и често се обръща срещу себе си. Почти инфарктно теб те няма тук, почт...
  • Обвива ме със черен плащ нощта, луната плахо в тъмното изгрява, изгубена в безумна самота, танцувам ...

Още произведения »