Ненапразно си поетеса
Снощи сънувах твоите стихове.
Дъждът забиваше пирони по покрива.
Колко е влажно и колко е тихо.
Мишките, даже, сдружиха се с котката.
Улицата е до дупки изтрита.
Два чифта крака тъпчат безкрая.
Никой не казва. Не ща и да питам
къде ще стареем накрая.
Снощи сънувах стихове даже...
Обич и Щастие, кажи ми, къде са?!
Аз ще мълча - ти ще ми кажеш
ненапразно си поетеса!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
