10.10.2013 г., 22:21

Ненасита

1.5K 0 4

Стихвам във ръцете ти –

мека като облак,

плаващ по небето ти

(твой последен кораб).

 

Влизам през очите ти

(Триумфална арка) -

стигам до сълзите ти,

дето не отрони.

 

Падам на гърдите ти

(нежна като сянка) -

пари по лицето ми

дръзкият ти шепот.

 

Устните ти огън са

(нестинарска жажда).

Боже, колко жадни сме!

... Искам още... още...

 

 

Весела ЙОСИФОВА

2013 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...