10.10.2013 г., 22:21

Ненасита

1.5K 0 4

Стихвам във ръцете ти –

мека като облак,

плаващ по небето ти

(твой последен кораб).

 

Влизам през очите ти

(Триумфална арка) -

стигам до сълзите ти,

дето не отрони.

 

Падам на гърдите ти

(нежна като сянка) -

пари по лицето ми

дръзкият ти шепот.

 

Устните ти огън са

(нестинарска жажда).

Боже, колко жадни сме!

... Искам още... още...

 

 

Весела ЙОСИФОВА

2013 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...