Неназовани сълзи
На вечерта шумоляха крилата.
Навремето вятърът с тях избяга.
Кой ще ни припомни за красотата
и как тя с мъжката сълза се спряга!
А искам аз навреме да възкръсвам,
изпълнена да съм от звън на капки.
И с мъжката любов да се завръщам,
в сълзите й, поседнала за малко.
И да мечтая как да я запазя,
със чувства тръпнещи, неразгадани,
със миризма на сол и водорасли,
със морски дъх, в сълзи неназовани.
Спасени хиляди цветя ми носиш,
във свят фалшив, с тъгите премълчани.
И викаш ме, невидима и боса,
в сълзи си мъжки и неназовани!
Навремето вятърът с тях избяга.
Кой ще ни припомни за красотата
и как тя с мъжката сълза се спряга!
А искам аз навреме да възкръсвам,
изпълнена да съм от звън на капки.
И с мъжката любов да се завръщам,
в сълзите й, поседнала за малко.
И да мечтая как да я запазя,
със чувства тръпнещи, неразгадани,
със миризма на сол и водорасли,
със морски дъх, в сълзи неназовани.
Спасени хиляди цветя ми носиш,
във свят фалшив, с тъгите премълчани.
И викаш ме, невидима и боса,
в сълзи си мъжки и неназовани!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
