Вълна тежка ме сполетя.
С мъка дълбока се разплаках.
Вещи излишни изхвърлих
И лек в себе си намерих.
Бягах, и болката от спомена,
че те няма непрестанно ме следваше.
За миг помислих си-
"май сгреших".
Но не!!!
Те на мен са ненужни вече.
Сбогувах се и оставих на друг да им се радва.
Продължих напред,
напред без тебе майко!
© Yoana Stamatova Всички права запазени