Ненужни вещи

Poetry » Free verse, Other

695 0 1

Вълна тежка ме сполетя.

С мъка дълбока се разплаках.

Вещи излишни изхвърлих

И лек в себе си намерих.

Бягах, и болката от спомена,

че те няма непрестанно ме следваше.

За миг помислих си-

"май сгреших".

Но не!!!

Те на мен са ненужни вече.

Сбогувах се и оставих на друг да им се радва.

Продължих напред,

напред без тебе майко!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0