Иринакис (Ирина Колева)
83 4367
28.01.2020 г., 23:26 ч.

Необичайно студено 

  Поезия » Друга
472 3 6

Ще бъде едно много студено лято. 

Ще се пресяга със сенките на дърветата да се завие. 

Ще си ляга преди слънцето да напусне земята 

и на топло в скалистите пукнатини ще се свие.

 

А може би точно, защото ще е премръзнало, 

ще присяда на ръба на бордюрите и ще проси...

Ще се предлага за дребни прегръдки зад ъгъла,

за да се сгрее с отразената топлина на пешеходците. 

 

И накрая ще се разплаче – от гордост, от срам, от безсилие 

и ще се втурне към най-тъмните кътчета на необятното. 

Ще се принуди от очите на любопитните да се скрие, 

за да умре като котка – тихо, самотно, отчаяно.

 

Ще бъде едно много студено лято... 

© Ирина Колева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • То нямаше. Беше обезпаразитено
  • Дали бълхите от умрялото лято са се преместили в есенната кожа!??
  • Въобще не зависи. Това лято ми беше студено...
    За сметка на това пък, зимата е нажежена
    Хелоу, мацки. 💖
  • Настръхнах!
  • Едно недорасло, меланхолично, объркано лято. Мина вече...
    Благодаря ти, Младен!
  • Ще бъде:
    едно много студено лято в изсъхналите клони на мечтите...
    Ще се люлеят мачтите пияни в трюма тъмен на вълните...
    Залезите ще отплуват тихо с превръзка черна на очите...
    Бухалите ан-пасан ще раждат тайнствени гори на завет от орлите...

    Изящен ти е текстът, Иринакис. Импонира!
Предложения
: ??:??