Леглото ме гледа очакващо и тъжно,
завивката му е избеляла.
Прозорците са мръсни - няма кой да ги избърше
и да ги отвори. Въздухът е застоял.
Куклите с протегнати ръце
молят с тях да си поиграя.
Непокътнати са плюшените ми играчки.
Всичко си е така, както сам го оставила.
На рафта се усмихват картички от приятели,
а календар от две хиляди и втора година
се полюшва ритмично от вятъра.
Часовникът е спрял на девет и половина, ...