Защото исках да живея необятно,
да чувствам, да обичам необятно,
да нямам ръст, да не познавам граници,
да се превърна в океан или вселена -
завързах се за пролетния облак.
Така се запознах със светлината.
Подобни срещи винаги се помнят.
Особено когато си премръзнал,
в очакване на нещо неочаквано -
например пукането на зората.
Тя тихо ми поднесе цветовете -
най-мълчаливото богатство на природата. ...