Неочакваната среща със Старата любов...
Неочакваната среща със Старата любов...
на Руми...
Аз
На „циганското лято” в листопада
се радвах аз на всеки порив нов,
и не очаквах тази изненада:
към мен вървеше- Старата любов...
С годините и тя поостаряла,
но разпознах любимите черти,
защото и след нашата раздяла
сравнявах с нея другите жени...
И търсех в тях по нещичко от нея,
от прелестта, от веселия смях-
понеже се наложи да живея,
обичам, и да остарявам с тях...
... Наистина ли любовта е вечна
( аз често разсъждавах над това)-
не е ли просто форма на обреченост:
единствен мъж с единствена жена!...
Щом Времето в Света- е само вечно,
защо решили сме, че любовта
със лудостта от топла лятна вечер
е с шанс, да бъде вечна с него тя!...
... но ето, тук сега под листопада
стои пред мене Старата любов,
внезапен спомен от далечна младост,
а с отговора си, не съм готов...
Наистина ли бяхме странни птици,
които нямат навик да гнездят?...
Или се плашехме от белезници,
дори от злато да ги изковат!...
Избрахме „свободата” и поехме
във пътища различни по света,
и като Диоген с фенера, търсихме
различен вариант на любовта...
... След първата минута на мълчание,
сами и едновременно почти:
нахлуха спомени, с очарование
от всички позабравени мечти,
и с Времето, в което поотделно
били сме в паралелни светове-
с отделните ни празници и делници,
със всичките човешки страхове...
И с близките ни хора, със децата,
и просто със реалният живот,
със странните капризи на Съдбата-
превела ни по вариантен ход...
... А спря, листата, вятърът да гони,
сълзѝ за миг в очите ѝ видях,
целуна ме, но без да ги отрони
в Животът си... Тя върна се със тях...
Коста Качев,
07.11.2014.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
