Неочаквано
Неочаквано
Листата на онова кокиче докосвам...
Красиви били, приличали на мен -
на момичето, на което казваш – обичам
и което лъжеш за последен ден.
Премаза ти онова крехко стъбълце,
С тока на обувката така го смаза,
за да израстне вместо него бодил,
но не очакваше – красива роза.
Гледаш ти сега другите цветя.
Погледът ти все на розата се спира...
Но за теб тя има остри бодли.
Искаш я, но тя друга душа краси.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Петрова Всички права запазени
