Неочаквано
Листата на онова кокиче докосвам...
Красиви били, приличали на мен -
на момичето, на което казваш – обичам
и което лъжеш за последен ден.
Премаза ти онова крехко стъбълце,
С тока на обувката така го смаза,
за да израстне вместо него бодил,
но не очакваше – красива роза.
Гледаш ти сега другите цветя.
Погледът ти все на розата се спира...
Но за теб тя има остри бодли.
Искаш я, но тя друга душа краси.
© Марина Петрова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
