Неочаквано
Листата на онова кокиче докосвам...
Красиви били, приличали на мен -
на момичето, на което казваш – обичам
и което лъжеш за последен ден.
Премаза ти онова крехко стъбълце,
С тока на обувката така го смаза,
за да израстне вместо него бодил,
но не очакваше – красива роза.
Гледаш ти сега другите цветя.
Погледът ти все на розата се спира...
Но за теб тя има остри бодли.
Искаш я, но тя друга душа краси.
© Марина Петрова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
