3.08.2025 г., 21:22

Неочаквано раждане

177 0 0

Денят израждаше нощта. Туптеше болничната стая.

Светът презираше това. Не се научи да мечтае.

Плодът политаше напред. Не се спогаждаха телата.

Дали ще бъде сам и клет? Страхът разкъсваше душата.
 

Нощта излизаше без страх. Животът плачеше за нея.

Разочарован се прибрах. Не знаех кой ще оцелее.

Отворих вино наизуст. Бащата беше в небесата.

Мигът на болката е пуст. Денят работи за заплата.
 

Ще стане много скоро пет. Към пет е лед родилна зала.

Дали ще имат те късмет? Нощта крачета е подала.

Мигът е звук от телефон. Звукът препуска непонятен.

Бащата чака с биберон. Светът внезапно става златен!
 

Стрелките тичаха с крака. Нощта очаквана роди се!

Настана бурна веселба. Добре дошъл, обичан бисер!

Денят подаваше дете. Ръка дойде и плахо взе го.

Сълзи обливаха момче. Бащата плачеше над него.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...