Aug 3, 2025, 9:22 PM

Неочаквано раждане

  Poetry
176 0 0

Денят израждаше нощта. Туптеше болничната стая.

Светът презираше това. Не се научи да мечтае.

Плодът политаше напред. Не се спогаждаха телата.

Дали ще бъде сам и клет? Страхът разкъсваше душата.
 

Нощта излизаше без страх. Животът плачеше за нея.

Разочарован се прибрах. Не знаех кой ще оцелее.

Отворих вино наизуст. Бащата беше в небесата.

Мигът на болката е пуст. Денят работи за заплата.
 

Ще стане много скоро пет. Към пет е лед родилна зала.

Дали ще имат те късмет? Нощта крачета е подала.

Мигът е звук от телефон. Звукът препуска непонятен.

Бащата чака с биберон. Светът внезапно става златен!
 

Стрелките тичаха с крака. Нощта очаквана роди се!

Настана бурна веселба. Добре дошъл, обичан бисер!

Денят подаваше дете. Ръка дойде и плахо взе го.

Сълзи обливаха момче. Бащата плачеше над него.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...