Неотброени крачки
НЕОТБРОЕНИ КРАЧКИ
Морето сбръчка сивата си кожа
и укроти вълните покрай кея.
За лодките ще дойде ден тревожен –
щом август свърши, спират да се реят.
Забиват бивни в пясъка на плажа,
потъват в зимни сънища – до пролет,
когато – може би, ще ми разкажат
как вихър стърже бордовете голи.
Как злостно лед боята им напуква
в смълчаните и дълги снежни нощи.
Но помнят, че си тръгнахме оттука
и че не сме се върнали все още.
Че дирята, която си оставил
и е отвеждала така далеко,
с ятата щъркели се разпилява
и изтънява в лунната пътека.
Градчето стихва вече следсезонно,
чадъри и шезлонги чезнат мигом.
А аз прегръщам сянка на бездомник,
оставил в мене куп ранени рими.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
