8.02.2013 г., 11:13

Неозаглавено

826 0 0

Искам днес усмивка да ти подаря,

искам днес да бъдеш ти щастлива,

искам от небето да сваля звезда,

искам да е като теб красива!

 

Но дали във звездната безбрежност

планета неизвестна ще да има,

изпълнена с любов и нежност,

като сърцето на моята любима!

 

Слънце ти си, а не комета,

в още неименувано съзвездие

и да съм твоята планета,

за мене е награда, не възмездие!

 

Сега при мене идваш във нощта,

усмихната и толкова щастлива,

стъпките ти не остават и следа,

сякаш тук дошла е самодива!

 

В нощта танцуваш сякаш еротично,

под звездите, на горската поляна,

за мечтите ми е толкова типично,

а любовта към теб е толкова голяма!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Маринов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...