yotovava (Валентина Йотова)
2631 22226
12.04.2009 г., 13:47 ч.

Неподсъдно 

  Поезия
729 0 15

 

Житейската драма, която всеки си носи,
понякога може да бъде доста цинична,
на шега ми зададе няколко тъпи въпроса,
аз отвърнах далече от всяко приличие,

и думи изрекохме, леко мръснишки,
да чуеш, обаче, някак си беше приятно.
Колко е липсвала не се и замислихме,
топлината, в която прималяват бедрата,

на топка тя после в корема ми сви се,
като болка потегли от кръста нагоре,
заседна на гърлото, леко копривена,
продължих да те слушам, а ти да говориш...

Не разбрах лудостта как приклещи ни бавно,
изведнъж притъмня и стана много горещо.
Започнаха думите тежко да капят
в солената пот и светлината на свещите.

После затихнаха, само дъхът им препусна
все по-ритмичен до краткото бяло стенание,
след което загубваме всичкия усет
за горе и долу, за час и пространство...

Когато се срине смълчаното утро
и с шепота кратък си вземем сбогуване,
не искай мобилен, не се чувствай гузен.
Аз просто обичах и беше ми хубаво.

02.04.2009

 

 

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??