Житейската драма, която всеки си носи,
понякога може да бъде доста цинична,
на шега ми зададе няколко тъпи въпроса,
аз отвърнах далече от всяко приличие,
и думи изрекохме, леко мръснишки,
да чуеш, обаче, някак си беше приятно.
Колко е липсвала не се и замислихме,
топлината, в която прималяват бедрата,
на топка тя после в корема ми сви се,
като болка потегли от кръста нагоре,
заседна на гърлото, леко копривена,
продължих да те слушам, а ти да говориш... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up