Неподсъдно
Житейската драма, която всеки си носи,
понякога може да бъде доста цинична,
на шега ми зададе няколко тъпи въпроса,
аз отвърнах далече от всяко приличие,
и думи изрекохме, леко мръснишки,
да чуеш, обаче, някак си беше приятно.
Колко е липсвала не се и замислихме,
топлината, в която прималяват бедрата,
на топка тя после в корема ми сви се,
като болка потегли от кръста нагоре,
заседна на гърлото, леко копривена,
продължих да те слушам, а ти да говориш...
Не разбрах лудостта как приклещи ни бавно,
изведнъж притъмня и стана много горещо.
Започнаха думите тежко да капят
в солената пот и светлината на свещите.
После затихнаха, само дъхът им препусна
все по-ритмичен до краткото бяло стенание,
след което загубваме всичкия усет
за горе и долу, за час и пространство...
Когато се срине смълчаното утро
и с шепота кратък си вземем сбогуване,
не искай мобилен, не се чувствай гузен.
Аз просто обичах и беше ми хубаво.
02.04.2009
© Валентина Йотова All rights reserved.
