ParvaNova (Ренета Първанова)
305 4433
21.05.2018 г., 17:50 ч.

Непохарчено 

  Поезия » Друга
996 13 18

Непохарчено

 

Кой ще да заплаче със мен  –

непохарченото да оплачем –

гладните нощи, немия рефрен,

мастилото – че за някого значим…

 

На кого да кажа за всеки мой ден

който без мен, самотен е крачил;

дъхът ми любовен, така отчужден  –

в резето с копнеж се вторачил.

 

Кой ще бъде толкоз безстрашен  –

да викне  „Как не умря от има̀не  –

в себе натрупа толкоз отричане,

а сиромах човек да остане?!”

 

Коя е Вселенската кръчма –

в нея да вляза с бохемски замах:

„Налейте всеки от „жадната” бъчва  –

 да пие за туй, що не живях!

 

Ренета Първанова

 

© Ренета Първанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Доче!
  • Силни и изключително въздействащи чувства. Поздравления, Рени!
  • Важното е "жадната бъчва" да опразним, Гавраиле - благодаря ти!
  • А животът неверник къде ли е скрил своето имане в "похарченото" или "непохарченото"."Жадната бъчва"дали ще помогне?
  • Теис! Колко ласкаещ ме, но и задължаващ коментар! Благодаря!

    Дани, мерси, че "взе" и "непохарченото" ми!

    Валентине, благодаря ти!
  • Рене, винаги си такава — дълбоко размисляща... И как да те прочета и само веднъж? Бъди — пишещата въпросителна — необходима от прелистване...
  • Много хубаво Стихотворение!
  • Пепи, Младене, Наде, сърдечно благодаря и за казаното, и за не казаното!

    Любо, благодаря и на теб за "любими"!
  • Не мога да кажа нищо...И не трябва....Ти знаеш!
  • Присъединявам се към думите на Руми - "трудно се коментират твоите стихове, Рени, те просто се изживяват...". Прекрасна лирична изповед, която ме накара да се гмурна в тъмни семантични води. Непохарченото - това е несбъднатото. Всеки миг отпадат милиарди възможности и само една единствена, като сперматозоид, опложда реалността, за да се сбъдне. Останалите формират материка на несбъднатото - на "Непохарченото". Колко красота и прелест живее своя паралелен живот на този материк. Затова е и прекрасен завършекът на творбата ти:

    "Коя е Вселенската кръчма –
    в нея да вляза с бохемски замах:
    „Налейте всеки от „жадната” бъчва –
    да пие за туй, що не живях!"

    Поздравявам те за написаното!
  • Ех, Рени, всеки има нещо непохарчено – от страх ли, от колебливост ли?!...Нека непохарченото вложим в нови възможности, с повече мъдрост и по-пълноценно!...Интересен замисъл си разработила с твоя си неподражаем стил!
  • Руми, не ми "иде" да ти кажа друго освен: обичам те!
  • Трудно се коментират твоите стихове, Рени, те просто се изживяват, заедно с лирическата героиня! Силни думи поднасяш, които се забиват някъде в душите и остават там...! Радвам се, че мога да те чета, а ти не си се променила, все толкова прекрасна и неотразима си!
  • Благодаря ви, Велине, Албенче, Феел, Ангеле, Влад, Иржи за коментарите...Нека обясня и тъгата която намирате в текста ми - да, тъжен е този текст и няма как да е иначе когато "лирическата" е открила колко си е навредила "забранявайки" си, не "ползвайки" нещата които е можела да "похарчи", след като е разбрала колко са достъпни и колко е прекрасно да ги "живееш - харчиш"...а човек харчи когато ИМА, а щом нещо е останало "непохарчено" - значи умишлено си се лишавал от нещо, което е било достъпно...Оплетох се - дано сте ме разбрали ...Само зная, че Щастието обикновено се оказва и е на един "друг" поглед разстояние..
    Благодаря и на поставилите в любими!
  • Защо тази тъга,Рени?Нали сега си на крилете на любовта?И ако това е лирическата героиня,елиминирай я,уволни я!Зад нея е другата-оптимистичната,силната,смелата,любвеобвилната,достойната,приказната,Ренината.....Опиши нея
  • На кого да кажа за всеки мой ден
    който без мен, самотен е крачил;
    дъхът ми любовен, така отчужден –
    в резето с копнеж се вторачил.
    !!!
  • Ех, Рени, много болка усетих...И аз като Велин...Прегръщам те!
  • Рени, като нож реже този стих... Поздравявам те!
Предложения
: ??:??