21.05.2018 г., 17:50 ч.
Непохарчено
Непохарчено
Кой ще да заплаче със мен –
непохарченото да оплачем –
гладните нощи, немия рефрен,
мастилото – че за някого значим…
На кого да кажа за всеки мой ден
който без мен, самотен е крачил;
дъхът ми любовен, така отчужден –
в резето с копнеж се вторачил.
Кой ще бъде толкоз безстрашен –
да викне „Как не умря от има̀не –
в себе натрупа толкоз отричане,
а сиромах човек да остане?!”
Коя е Вселенската кръчма –
в нея да вляза с бохемски замах:
„Налейте всеки от „жадната” бъчва –
да пие за туй, що не живях!
Ренета Първанова
© Ренета Първанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря, Доче!
-
Силни и изключително въздействащи чувства. Поздравления, Рени!
-
Важното е "жадната бъчва" да опразним, Гавраиле - благодаря ти!
-
А животът неверник къде ли е скрил своето имане в "похарченото" или "непохарченото"."Жадната бъчва"дали ще помогне?
-
Теис! Колко ласкаещ ме, но и задължаващ коментар! Благодаря!
Дани, мерси, че "взе" и "непохарченото" ми!
Валентине, благодаря ти! -
Рене, винаги си такава — дълбоко размисляща... И как да те прочета и само веднъж? Бъди — пишещата въпросителна — необходима от прелистване...
-
Много хубаво Стихотворение!
-
Пепи, Младене, Наде, сърдечно благодаря и за казаното, и за не казаното!
Любо, благодаря и на теб за "любими"! -
Не мога да кажа нищо...И не трябва....Ти знаеш!
-
Присъединявам се към думите на Руми - "трудно се коментират твоите стихове, Рени, те просто се изживяват...". Прекрасна лирична изповед, която ме накара да се гмурна в тъмни семантични води. Непохарченото - това е несбъднатото. Всеки миг отпадат милиарди възможности и само една единствена, като сперматозоид, опложда реалността, за да се сбъдне. Останалите формират материка на несбъднатото - на "Непохарченото". Колко красота и прелест живее своя паралелен живот на този материк. Затова е и прекрасен завършекът на творбата ти:
"Коя е Вселенската кръчма –
в нея да вляза с бохемски замах:
„Налейте всеки от „жадната” бъчва –
да пие за туй, що не живях!"
Поздравявам те за написаното! -
Ех, Рени, всеки има нещо непохарчено – от страх ли, от колебливост ли?!...Нека непохарченото вложим в нови възможности, с повече мъдрост и по-пълноценно!...Интересен замисъл си разработила с твоя си неподражаем стил!
-
Руми, не ми "иде" да ти кажа друго освен: обичам те!
-
Трудно се коментират твоите стихове, Рени, те просто се изживяват, заедно с лирическата героиня! Силни думи поднасяш, които се забиват някъде в душите и остават там...! Радвам се, че мога да те чета, а ти не си се променила, все толкова прекрасна и неотразима си!
-
Благодаря ви, Велине, Албенче, Феел, Ангеле, Влад, Иржи за коментарите...Нека обясня и тъгата която намирате в текста ми - да, тъжен е този текст и няма как да е иначе когато "лирическата" е открила колко си е навредила "забранявайки" си, не "ползвайки" нещата които е можела да "похарчи", след като е разбрала колко са достъпни и колко е прекрасно да ги "живееш - харчиш"...а човек харчи когато ИМА, а щом нещо е останало "непохарчено" - значи умишлено си се лишавал от нещо, което е било достъпно...Оплетох се - дано сте ме разбрали
...Само зная, че Щастието обикновено се оказва и е на един "друг" поглед разстояние..
Благодаря и на поставилите в любими! -
Защо тази тъга,Рени?Нали сега си на крилете на любовта?И ако това е лирическата героиня,елиминирай я,уволни я!Зад нея е другата-оптимистичната,силната,смелата,любвеобвилната,достойната,приказната,Ренината.....Опиши нея
-
Поезия, изпълнена с трепет и чувства! Затова е толкова истинска и трогателна. Поздравления, Рени!
-
На кого да кажа за всеки мой ден
който без мен, самотен е крачил;
дъхът ми любовен, така отчужден –
в резето с копнеж се вторачил.
!!! -
Ех, Рени, много болка усетих...И аз като Велин...Прегръщам те!
-
Рени, като нож реже този стих... Поздравявам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
