Непохарчено
Непохарчено
Кой ще да заплаче със мен –
непохарченото да оплачем –
гладните нощи, немия рефрен,
мастилото – че за някого значим…
На кого да кажа за всеки мой ден
който без мен, самотен е крачил;
дъхът ми любовен, така отчужден –
в резето с копнеж се вторачил.
Кой ще бъде толкоз безстрашен –
да викне „Как не умря от има̀не –
в себе натрупа толкоз отричане,
а сиромах човек да остане?!”
Коя е Вселенската кръчма –
в нея да вляза с бохемски замах:
„Налейте всеки от „жадната” бъчва –
да пие за туй, що не живях!
Ренета Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
