Непоискана помощ
Опитвала съм неведнъж, но не мога
да те измъкна от състоянието мрачно.
Говорила съм ти в пристъп на тревога,
а ти ме спираш с думите „Не е удачно!”
Виждам в мислите си как се терзаеш.
Не ги познавам, но знам, че те болят.
Как да ти припомня това, което знаеш
като усещам, че мостовете между нас горят.
Забрави ли, че аз съм твоята опора?
Защо отблъскваш ръката ми протегната?
Позволи ми да те избавя от душевната умора
като отпуснеш тетивата обтегната.
Знам, че ти е трудно да се довериш
на човек, който винаги се смее.
Аз отварям сърцето си да провериш,
че то е достатъчно топло, за да те сгрее.
Не бягай от него, нито го пропъждай.
То ти е пратеното спасително въже.
Помисли над това, но не се осъждай,
че не си смел като останалите мъже.
Защото всеки е човек и може да тъгува,
да роптае, да се гневи или да крещи.
В човешката природа е да се страхува
от това, че може отново да сгреши.
Затова съм тук – да те съпровождам
през бляновете и тревогите, които отричаш.
Колкото и да съм различна, ти подхождам,
а ти ще се спасиш, защото още ме обичаш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Биби Всички права запазени
