Непокорна сълза
Непокорна сълза
Стига тия ревниви до болка гримаси...
Колко чувства, макар и заети под брой,
като шепа угарки край празнични маси
още тлеят у мене, защото съм твой.
Аз съм твой. Но в очите ми яростно свети
сляпа жажда за път и молитва за дом.
Затова не очаквай да пощя конете
на страстта си със клонче от гръцки лимон.
Затова не очаквай, любима, не вярвай,
че ще сложа глава в твойте длани и скут.
Кой е чул или виждал проклетия гарван
да присвива гнездо и да търси уют...
да утъпква любовните прашни пътеки,
да събира нектар от презрели лъжи...
Но защо и у нас, неизменно у всеки,
като плод неоткъснат вината тежи?!
И опарват очите ти пъстрозелени
моя гръб (отминаваща тънка лоза),
докато в изранените мисли и вени
не прелеят една непокорна сълза...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
