Barona38 (Ивайло Терзийски) Barona38 (Ивайло Терзийски)
34 348
Jun 2, 2009, 7:42 PM

Непокорна сълза

  Poetry
1.3K 0 40

Непокорна сълза

 

Стига тия ревниви до болка гримаси...

Колко чувства, макар и заети под брой,

като шепа угарки край празнични маси

още тлеят у мене, защото съм твой.

 

Аз съм твой. Но в очите ми яростно свети

сляпа жажда за път и молитва за дом.

Затова не очаквай да пощя конете

на страстта си със клонче от гръцки лимон.

 

Затова не очаквай, любима, не вярвай,

че ще сложа глава в твойте длани и скут.

Кой е чул или виждал проклетия гарван

да присвива гнездо и да търси уют...

 

да утъпква любовните прашни пътеки,

да събира нектар от презрели лъжи...

Но защо и у нас, неизменно у всеки,

като плод неоткъснат вината тежи?!

 

И опарват очите ти пъстрозелени

моя гръб (отминаваща тънка лоза),

докато в изранените мисли и вени

не прелеят една непокорна сълза...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0