28.11.2018 г., 7:55 ч.

Непонятност 

  Поезия » Свободен стих
443 0 5

Тук съм и не съм.

С някого говоря.

Без думи.

Ответът  

усмихва света.

И ми е леко,

някак си ефирно.

Дали плувам?

Или пък  летя?

 

Някъде съм.

И никъде не съм.

Все плувам и летя...

Забравих да вървя.

Meжду понятията

за дъно нис(з)ко

и небе лазурно

побира ли се святостта?

 

Самадхи

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, Ласка. За пътуването към/в нас самите не е нужна посока. Познато ми е реенето в себе /мене/ си. Харесвам глагола "рея се", внушава ми някакво усещане за безгрижие. Благодаря!
  • Реене
  • Добро утро, Гюлсер! Моето замислящо е вид анализа на душата от страна на съзнание и чувства. Иначе казано, усетих наситения аромат на думите ти,чрез душата си и си ги обясних с мисълта. И аз имам подобни "изчуствани" моменти. И от мен имаш онова, с което ме даряваш- искрено и неподправено и дадено с много разбиране. Хубав петъчен ден!
  • Замислящо?! Истината е, че отразява състояние, в което мисълта изобщо отсъства, Илияна. Казвам го с много обич и уважение към теб и към света, защото е Истина. Усмихнат поздрав от мен!
  • Интересно! И замислящо. Благодаря!
Предложения
: ??:??