28.11.2018 г., 7:55

Непонятност

704 0 5

Тук съм и не съм.

С някого говоря.

Без думи.

Ответът  

усмихва света.

И ми е леко,

някак си ефирно.

Дали плувам?

Или пък  летя?

 

Някъде съм.

И никъде не съм.

Все плувам и летя...

Забравих да вървя.

Meжду понятията

за дъно нис(з)ко

и небе лазурно

побира ли се святостта?

 

Самадхи

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, Ласка. За пътуването към/в нас самите не е нужна посока. Познато ми е реенето в себе /мене/ си. Харесвам глагола "рея се", внушава ми някакво усещане за безгрижие. Благодаря!
  • Реене
  • Добро утро, Гюлсер! Моето замислящо е вид анализа на душата от страна на съзнание и чувства. Иначе казано, усетих наситения аромат на думите ти,чрез душата си и си ги обясних с мисълта. И аз имам подобни "изчуствани" моменти. И от мен имаш онова, с което ме даряваш- искрено и неподправено и дадено с много разбиране. Хубав петъчен ден!
  • Замислящо?! Истината е, че отразява състояние, в което мисълта изобщо отсъства, Илияна. Казвам го с много обич и уважение към теб и към света, защото е Истина. Усмихнат поздрав от мен!
  • Интересно! И замислящо. Благодаря!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...