28.11.2018 г., 7:55

Непонятност

710 0 5

Тук съм и не съм.

С някого говоря.

Без думи.

Ответът  

усмихва света.

И ми е леко,

някак си ефирно.

Дали плувам?

Или пък  летя?

 

Някъде съм.

И никъде не съм.

Все плувам и летя...

Забравих да вървя.

Meжду понятията

за дъно нис(з)ко

и небе лазурно

побира ли се святостта?

 

Самадхи

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, Ласка. За пътуването към/в нас самите не е нужна посока. Познато ми е реенето в себе /мене/ си. Харесвам глагола "рея се", внушава ми някакво усещане за безгрижие. Благодаря!
  • Реене
  • Добро утро, Гюлсер! Моето замислящо е вид анализа на душата от страна на съзнание и чувства. Иначе казано, усетих наситения аромат на думите ти,чрез душата си и си ги обясних с мисълта. И аз имам подобни "изчуствани" моменти. И от мен имаш онова, с което ме даряваш- искрено и неподправено и дадено с много разбиране. Хубав петъчен ден!
  • Замислящо?! Истината е, че отразява състояние, в което мисълта изобщо отсъства, Илияна. Казвам го с много обич и уважение към теб и към света, защото е Истина. Усмихнат поздрав от мен!
  • Интересно! И замислящо. Благодаря!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...