Непопътен вятър...
* * *
Светкавица разцепи небето,
разряза със гръм планината,
буря сгърчи моретата,
вятър разкъса платната.
Виеше с грохот неземен,
попиваше в мокрите пясъци,
огнени дири - Вълшебни!
Плющяха и чезнеха с крясъци...
Пукаха мачти и палуби,
стенеха ръждиво скрипците,
Бяха... минало -
чайки и гълъби,
умря - песента на скорците...
Вълни се късаха в борда,
ревяха, бучаха - Зловещо!..
Планината тъмна, но... горда,
стискаше залива в клещи...
Буря бе -
Утихна дъжда!
Със залез кървав - обречен,
Стар "кораб" съм с доста "ръжда",
а и... брегът е все още далече...
Така е, всяка буря утихва,
ражда се новият ден,
поглеждам с надежда - усмихнат,
компасът...
Все още е в мен...
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
