Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
15.07.2009 г., 15:49 ч.

Непопътен вятър... 

  Поезия » Философска
747 0 24

*          *          *



Светкавица разцепи небето,

разряза със гръм планината,

буря сгърчи моретата,

вятър разкъса платната.

Виеше с грохот неземен,

попиваше в мокрите пясъци,

огнени дири - Вълшебни!

Плющяха и чезнеха с крясъци...

Пукаха мачти и палуби,

стенеха ръждиво скрипците,

Бяха... минало -

чайки и гълъби,

умря - песента на скорците...

Вълни се късаха в борда,

ревяха, бучаха - Зловещо!..

Планината тъмна, но... горда,

стискаше залива в клещи...

Буря бе -

Утихна дъжда!

Със залез кървав - обречен,

Стар "кораб" съм с доста "ръжда",

а и... брегът е все още далече...

Така е, всяка буря утихва,

ражда се новият ден,

поглеждам с надежда - усмихнат,

компасът... 

Все още е в мен... 


*          *          *

© Валентин Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не го изпускай!
  • Както вече го писаха другите
    гледай пътя и дръж си компаса.
    Светлината примамва пеперудите
    и няма да допусне да ръждясаш
  • Хубаво , дали наистина е толкова мрак в теб , с тези невероятни стихове вече се съмнявам дали отдавна не е прогонен !Поздрави!
  • Винаги следвай посоката му!!! Поздрави
  • Сърце - компас!
    Чудесно!
    Пожелавам ти да не попаднеш на магнит, който да го разконцентрира!
  • Невероятно!
    Подсети ме за един мой стих:

    Самотен кораб
    (цикъл "В прегръдката на самотата" )

    След буря - мъртва тишина...
    Сред непрогледна тъмнина,
    в спокойните води
    един самотен кораб плува.
    Колхидско руно не блянува,
    за злато не ламти.

    Изобщо движи ли се той:
    не трепва нощният покой.
    Пустинно е навред.
    Брега мечтан не приближава.
    За миг луната не явява
    в ноща лика си блед.

    Ще стигне ли до своя бряг
    сред тоя непрогледен мрак
    в очаквания ден
    или морето ще погълне,
    гробовно тихо и безмълвно,
    самотника сломен?

    Еднакви с него по съдби
    ще се окажем, може би.
    Придвижвам се и аз
    в огромното море от хора,
    като сломен от буря кораб
    и "плувам" без компас.

    Кр. Тенев ,1990г.

    Сякаш и двамата сме писали по задена тема!
  • ,,Така е, всяка буря утихва,

    ражда се новият ден''

    Хубави дни да са пред теб, Вальо и... не забравяй компаса!

  • Благодаря ви, че винаги сте снисходителни и наминавате да ме навестите. Благодаря на всички!
  • Вътрешният компас е винаги с нас.
    Поздравления!
  • Привет и от мен!
  • Страхотен стих!!!А и оптимистичния финал!
    За жалост все по-малко стихотворения завършват така
    От мен 6!
  • "Стар кораб" си "с доста ръжда"...
    но винаги е уютно при теб!
    ... и ми липсваше!
  • Поздравления! Без компас не може!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=134009
  • Поздравления за хубавия стих!
  • мъдро и вълнуващо...
    а защо ли ми стана и тъжно...
    важното е, че отново сме заедно...Наполи,радвам ти се.
  • Страхотно! Ръкопляскам, чуваш ли ме? Дай компас и на мен, ако ти се намира още един. Че моя напоследък нещо го изгубих...
  • Дръж компаса ти, пък другото все ще се подреди.
  • Много ангажета бе Ани - нямам въздух но.... и това ще свърши все някога - няма нищо вечно!
  • Знаеш ти, каквото и да става, държиш здраво компаса!
    Мислех си, че се загуби някъде...
    Поздравче!
  • Щом компасът е още в нас...
    Хареса ми, много хубав стих!
  • Красиво!
    Дори с последната дъска,
    от разнебитения коарб,
    ще плаваме...
  • Щом още държиш компаса, няма срашно!
    Поздрав!
  • Суперско е...
    Пък и нали знаеш, че каквото и да става, не можеш да потънеш...
    Поздрави!
  • Поздрав!
Предложения
: ??:??