Непосветено за маскарадните
/gOra & aw_neli /
Самотно вино... мълчи в чаша една,
легло единично... в два реда сълза...
Объркани мисли, родени без глас,
се вият в ума на забавен каданс...
Кръстопътно стоя с ръце в джобове,
заплюла фалшиви чувства - велможи!
Със шкурка за мантия - превантивно,
от пресилени ласки! Уф, че противно!
Събувам чорапи, захвърлям обувки,
леко загърбвам всички преструвки,
насилени стихове за възхищения,
нетрайни чувства и низки щения...
Мятам чаршафа на лошите мисли
далече от тихия ми звезден свят.
Фалшивите приятелства не искам.
Нямам сили те отново да ме болят.
Не искам и ласкателни криви думи
в гърба ми да се забиват като камѝ.
Пѝсна ми от тези събирателни суми,
що мятат върху ми усмихнато злини.
Не искам като гладно, пребито псе
да ми се нахвърлят злостните хули.
Назаем чувства, от стиховете взел,
в себе си любов и свян не събудил.
Два ручея сълзи ми доливат виното
в нежната, красива кристална чаша.
С усмивка отпивам, a напук на злото
Вселената Любов се лесно не плаши...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанета Всички права запазени
