24.11.2006 г., 14:42

Непотребна

897 0 14

Една картина непотребна,

захвърлена, ненужна е сега

на тъмно тя стои в килера

и събира с годините праха.

Един живот, един пейзаж,

акварелно в едно са слети,

мечти погубени, мираж...

прекалено рано са отнети.

Една картина нежелана,

прегърната  от тъмнина,

някъде, някога мечтана,

висяла е на нечия стена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Нилсън Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много тъжно, но и истинско и реално, както е в живота ни!
  • Поздравимного смислен стих
  • Картината в килера може би е захвърлена, но не и изхвърлена. Ще дойде деня, в който някой ще поиска да я изкара, почисти и закачи на своята стена, в своя живот... Много нежен стих Кити! Целувки!
  • Креми,за съжаление е така,правим го несъзнателно а някои съвсем съзнателноНо пък стиха е хубав,па дори и тъжен
  • "...някъде, някога мечтана,

    висяла е на нечия стена..." Тъжно!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...