8.08.2023 г., 17:39

1000 стихоплетки

915 1 12

Не съм се провалил. Просто открих 1000 начина как не се пише поезия.

 

 

Стихосбирка ли да си създам -

с хилядата изтрити стихоплета.

Написани макар със плам 

и със дъх на ракия и мезета.

 

Пред огледалото ги препрочитам,

ката сутрин и в полунощ.

Ала не открих един барем читав

стих, дето струва пукнат грош.

 

И тъй - запратих в небитието

хиляда стихоплета без капка свян.

Не са те ''вдъхновени'' от Небето -

покрити са с лекета и чер катран.

 

Рогатите постоянно ме тормозят -

искат да творя като обсебен.

Аз обаче внезапно ги извозих*  

и всеки стих захвърлих в ''непотребен''.

 

 

 

-----

''извозих'' - изиграх, измамих, изхитрих...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Крив Кривак Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Вики, ИнаКалина!
    хаха... читателите ми и те се оказаха корави - четат ме, дори когато няма нищо за четене. Това са истинските фенове.
  • Важното е колко пъти ще започнеш, а не колко пъти ще приключиш не се отказвай, като Сису или "Sisu" не се отказа той, отказаха се те... - по трудния начин се отказаха, не - нямам предвид да си откажеш читателите хахаха
  • Ех, тези рогати, не ни оставят никак. Забавно и самоиронично!
  • 10 пъти вече започвам ''на чисто''... обаче завършвам много мръсно... хахах...
  • Неее, не старите. Започваш на чисто.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...