8.08.2023 г., 17:39

1000 стихоплетки

912 1 12

Не съм се провалил. Просто открих 1000 начина как не се пише поезия.

 

 

Стихосбирка ли да си създам -

с хилядата изтрити стихоплета.

Написани макар със плам 

и със дъх на ракия и мезета.

 

Пред огледалото ги препрочитам,

ката сутрин и в полунощ.

Ала не открих един барем читав

стих, дето струва пукнат грош.

 

И тъй - запратих в небитието

хиляда стихоплета без капка свян.

Не са те ''вдъхновени'' от Небето -

покрити са с лекета и чер катран.

 

Рогатите постоянно ме тормозят -

искат да творя като обсебен.

Аз обаче внезапно ги извозих*  

и всеки стих захвърлих в ''непотребен''.

 

 

 

-----

''извозих'' - изиграх, измамих, изхитрих...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Крив Кривак Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Вики, ИнаКалина!
    хаха... читателите ми и те се оказаха корави - четат ме, дори когато няма нищо за четене. Това са истинските фенове.
  • Важното е колко пъти ще започнеш, а не колко пъти ще приключиш не се отказвай, като Сису или "Sisu" не се отказа той, отказаха се те... - по трудния начин се отказаха, не - нямам предвид да си откажеш читателите хахаха
  • Ех, тези рогати, не ни оставят никак. Забавно и самоиронично!
  • 10 пъти вече започвам ''на чисто''... обаче завършвам много мръсно... хахах...
  • Неее, не старите. Започваш на чисто.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...