НЕПОЗНАТА ЖЕНА
Изгубих се
по пътеки забравени.
И лутах се
като слепец сред тълпи.
Намирах
отломки от спомени
и парченца от чужди съдби.
И градях
с тях нова реалност.
Че не помнех
каква съм била.
Знаех само,
че в тази баналност
не искам
да бъда добра.
Всяка стъпка бе нова промяна.
Всяка крачка - път към дома.
Някога - изгубено момиче.
Сега - непозната жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Пиф Всички права запазени