Непознатата
Щастлива съм, когато те има.
И когато си близо до мен.
Сякаш слънцето на хоризонта
огрява душата ми
и всичко е устремено към теб!
Моя любов!
Красива, желана и далечна понякога.
Ела! Поспри за миг,
за да срещнеш мен - непознатата...
Аз зная - при друга отиваш.
Вечер безумно я милваш.
И за всичко е виновна Тя.
Жената с много имена!
Коя съм Аз? Непознатата...
Която днес отново отмина.
А утре ще разголи душата си
и цялото ти тъмно минало.
Грях ли е да те обичам?
Да мечтая, дори да те няма.
И в книга сърцето си
на теб да обричам
то тогава - Прости ми за всичко!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Благослава Георгиева Всички права запазени
