21.06.2021 г., 0:17

Непознати?

1.4K 6 10

Намерих те сред хиляди душѝ.

Познах те без да те познавам.

В тълпата търсех твоите очи.

Изпълни ме с копнеж по теб – признавам.

 

Да те запаля исках. Не успях.

От погледа ми плах не пламна огън.

За теб невидима ли бях?

Отиде си. Не пазиш спомен?

 

Изгубих те сред хиляди душѝ.

Ще продължим да бъдем непознати.

Но във душата ми една искра гори

и още чакам знак да ми изпратиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Mirabella Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ти благодаря, Веси!
  • Харесва ми! Поздрав!
  • Много Ви благодаря, Миг!
    Большое спасибо вам, Сенигла!
  • "Изпълни ме с копнеж по теб – признавам." - очень цепляет здесь - понравилось.
  • Лек, ясен и красив изказ! Фен съм Ви вече! Пожеланото в стих се сбъдва! Нека!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...