Намерих те сред хиляди душѝ.
Познах те без да те познавам.
В тълпата търсех твоите очи.
Изпълни ме с копнеж по теб – признавам.
Да те запаля исках. Не успях.
От погледа ми плах не пламна огън.
За теб невидима ли бях?
Отиде си. Не пазиш спомен?
Изгубих те сред хиляди душѝ.
Ще продължим да бъдем непознати.
Но във душата ми една искра гори
и още чакам знак да ми изпратиш.
© Mirabella All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
