Намерих те сред хиляди душѝ.
Познах те без да те познавам.
В тълпата търсех твоите очи.
Изпълни ме с копнеж по теб – признавам.
Да те запаля исках. Не успях.
От погледа ми плах не пламна огън.
За теб невидима ли бях?
Отиде си. Не пазиш спомен?
Изгубих те сред хиляди душѝ.
Ще продължим да бъдем непознати.
Но във душата ми една искра гори
и още чакам знак да ми изпратиш.