Намерих те сред хиляди душѝ.
Познах те без да те познавам.
В тълпата търсех твоите очи.
Изпълни ме с копнеж по теб – признавам.
Да те запаля исках. Не успях.
От погледа ми плах не пламна огън.
За теб невидима ли бях?
Отиде си. Не пазиш спомен?
Изгубих те сред хиляди душѝ.
Ще продължим да бъдем непознати.
Но във душата ми една искра гори
и още чакам знак да ми изпратиш.
© Mirabella All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
