Намерих те сред хиляди душѝ.
Познах те без да те познавам.
В тълпата търсех твоите очи.
Изпълни ме с копнеж по теб – признавам.
Да те запаля исках. Не успях.
От погледа ми плах не пламна огън.
За теб невидима ли бях?
Отиде си. Не пазиш спомен?
Изгубих те сред хиляди душѝ.
Ще продължим да бъдем непознати.
Но във душата ми една искра гори
и още чакам знак да ми изпратиш.
© Mirabella All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
